|
|
Смърт по празниците на религиите
29.12.06 14:35
Автор:K-9
|
|
|
Смърт по празниците на религиите
|
|
|
| Забавно ли |
| Автор BPAHA 29 Dec 2006 |
 Само броени дни след смъртната присъдата на българските медици в Либия, човечеството е свидетел на поредното дивашко деяние - имагинерната справедливост на имагинерни милитализирани психопати, заели горни постове по стълбицата на обществеността - смърт чрез обесване за Саддам Хюсеин.
Смъртта е класика, мода, факт. Да причиняваш смърт е инстинкт за самосъхранение. Да причиняваш смърт за удовлетворение и назидание - това е най-низката душевна болест на човешката раса.
Много лицемерие и политическа пошлост се изля последните дни покрай присъдите в Либия.
Само може би близките на полумъртвите затворници знаят какво страдание е това.
После президента ще говори пред нацията, че е възмутен.
Възмутена е и Велика Америка, която вече два века се меси в религиозни и културни търкания и понеже тази страна, създадена от затворници и проститутки е мъдра, съди и изтребва разни хора с разни идеали.
Възмутен е и половин Ирак, които иска да убие с камъни своя бивш баща.
Цитат от коментар в нюз.бг:
"Жалко е да гледаш, как за толкова много време абсолютно нищо не се е променило в света. Винаги по силния мачка по слабия.
Поне американците да спрат с тези измислици за световна демокрация и прочия бълвоч. Ако тази гадост минава в милитаризираната им спартанска държава, то Европа на база историята и културата си отхвърля възмутено.
|
| Прочети цялата статия |
|
|
| Из стария червен тефтер |
| Автор BPAHA 29 Dec 2006 |
Толкова е близо, а дори не подозираме.
Толкова сме забързани, че дори не я усещаме.
Случайно отправяш поглед в огледалото,
виждаш очите си различни.
Гледат те спокойно, даже с надсмешка.
Не задържай своя поглед, ще те хипнотизират.
За нея твоите очи прозират.
За нея си отворена книга
със съдържание и дата на издаване.
Тя те чете, стига до края.
Книга като обляна със светлината на Рая.
И тогава чуваш злокобния смях.
Тогава всичко красиво се превъща в грях.
Чувстваш жега, умора и жажда.
Поглеждаш наоколо - всичко е потънало в прах.
Сега всеки грях се превъща в страх.
И тогава някой от полумрака изплува.
Подава ти кристална чаша с вода.
Благодариш му и водата изпиваш.
Сега всеки твой страх се превръща
в спокойствие и тишина
и с доверие подаваш ръка.
04.05.2000 |
|
|
| Из стария червен тефтер |
| Автор BPAHA 28 Dec 2006 |
Слънцето хоризонта озарява,
а дълбоко в мен луната ще изгрява.
Вятъра люлее дърветата в гората,
а в моята душа всичко ще залегне в самота.
Наред с птиците, щурците своята песен са запели.
А в мен всички звуци са завинаги замрели.
В небето, в морето - проблясък светлина.
Очите ми ще бъдат вечно обвити в тъмнина.
Детска глъч хорски разправии заглушава,
а аз във вакуума на моето съзнание ще се удавя.
Минувачи, бунтовници, маниаци, влюбени...
запълват всяко ъгълче в света.
Разделят живота на тематики и на прослойки.
Ровят дълбоко, изследват и най-старите отломни.
На забравени империи и династии.
На хора, живяли в древноста.
На хора, живяли преди хиляди години.
На хора, вярващи в Христа...
Всички те запалиха по свещ една
още когато се появиха на света.
Когато първообразът получи смисъл
и когато бродещите им души
разбраха що е мисъл.
Свещите горяха години, векове.
Опитваха огъня да сломят слаби и силни ветрове.
Но огънят восъкът разстапя
и от своята глупост свещта сама изгася.
Така решила е Съдбата,
дъщеря на Бога в небесата.
26.04.2000 г. |
|
|
Кратко празнично писмо до Теб
|
|
|
| Мисля си |
| Автор BPAHA 27 Dec 2006 |
В лудата надпревара по празниците за по-скъпи и готини подаръци никой не си задава въпроса защо е всичко това? Тези, които не могат да си позволят скъпи подаръци, скрито самосъжаляват липсата на пари за харчене. Тези, които имат пари за харчене, харчат без да имат време да мислят за нещата, които им се случват. И скрито самосъжаляват.
Какво му остава тогава на човек в един свят празник ако няма място за святост?
Някога подаръкът е бил изразяване на доброто. Споделяне на душевна благодат.
Днес неспособността на тези изрази е безсмисленото купуване на предмети без никаква душевна стойност и цел.
Фирмени партита, купони, лъскави маси човеци, събрани на тълпи, консумиращи спирт и захар! Едната половина от тях мислят за секс, другата за пари.
Цитат от форум:
"Пуснато на: Вто Дек 26, 2006 4:02 pm
Аз лично подарих, колие и обеци на Сваровски, и мобилен телефон Nokia 7373."
Да пребъде Царството Ти!
Твой, неверен рап,
BPAHA
|
|
|
| Из стария червен тефтер |
| Автор BPAHA 27 Dec 2006 |
Сега си спомням аз, когато бяхме малки
още палави, израстващи деца.
В очите ни искри пламтят,
търсещи най-опасната игра.
Да бъдем двама и да се крием
от оловните войници.
Спомням си как все на нас се караха.
Поразия ако направим, ще е най-голямата.
Аз и ти късно вечер се прибирахме
прашни, с охлузени лакти.
С наперени гърди вървяхме,
рамо до рамо.
Като кръвни братя.
Най-добрите приятели,
Съдбата ги събрала заедно да бъдат
И от пътя си всеки да пропъдят.
А сега си някъде далеч, силен мъж
с очи на прашно дете.
26. 04. 2000 |
|
|
| Из стария червен тефтер |
| Автор BPAHA 26 Dec 2006 |
Две вълни са ме залели
Преливат се в едно
Едната от катран, другата - помия.
Катранът лепне, помията мирише.
Светът е в погнуса.
Тълпи пищят и мрат
Мърша ги яде.
Две вълни заливат ме,
в които хората живот не виждат.
Черно, без лъч светлина
Без капчица чиста вода.
Сега времето е спряло.
Стрелката не помръдва,
само трепва, но напразно.
Скръб, болка, омраза, опит за промяна.
Отчаяние от прогниващия свят
и още приятелство споделено
мигове вълнуващи, незабравими.
Стрелката на часовника все още мъчи се
Цялата обляна в пот и сълзи.
В друго измерение съм аз.
Затворен тук съм аз.
Толкова е близо то до вашето
Чувам вашата глъч,
музиката ви аз чувам.
Усещам вашето вълнение
от тежкото ви положение.
Толкова съм близо аз до вас
светът ви бърза с пълна газ.
Тук при нас в дълбините
Времето се примири.
Само прашен механизъм
стрелката мъчи да раздвижи.
Помията мирише от далеч,
но тя крие в себе си хубави за нас неща.
Ние сме далеч един от друг,
пръстани сме в безкрая,
но се чувстваме сплотени.
Помията за нас е скрила
най-прекрасната любов -
дълбока, искрена, несподелена.
По всяко време слънцето изгрява.
Залез виждаш, когато пожелаеш.
Пълнолуние ако поискаш
и вампири даже намират се за теб.
Тук е силата, могъща и велика
Минава тя през мен.
Хващам я и стискам здраво.
Но тя е волна,
не можеш да я одържиш в плен.
Две вълни преливат се в едно.
От тях черпи сила моето дърво
и ражда плодове пълни с живот.
Не чувстваш ти вятъра на нашата разруха.
Но вкусаш ли горчивият му плод
не оставай тук,
върви и почисти боклука!
1999 г. |
|
|
|
|
